Как се променя токът на вентилатора при промяна в съпротивлението на мрежата?

Трите работни точки: Как се държи вентилаторът в различни ситуации?

1. Точка на свободен изход (максимален дебит, нулево налягане)

• Какво се случва: Вентилаторът работи напълно отворен, без свързани въздуховоди, филтри или решетки.
• Поведение: Дебитът е в своя пик (Qmax), а създаваното съпротивление е близко до нулата.
• Консумация: Максимален ток и пълно претоварване. Тъй като няма какво да спира въздуха, турбината премества възможно най-голямата маса въздух. Двигателят работи на предела си и има реален риск да изгори, ако няма защити.

2. Оптимална работна точка 

• Какво се случва: Вентилаторът е свързан към оразмерена вентилационна мрежа.
• Поведение: Има перфектен баланс между дебита и налягането, за които е проектирано работното колело.
• Консумация: Номинален ток. КПД-то (n) на машината е в своя максимум – получавате най-много преместен въздух за всеки платен киловатчас.

3. Точка на пълно запушване (нулев дебит, максимално налягане)

• Какво се случва: Входът или изходът е напълно затворен от дроселна клапа или тотално запушен филтър.
• Поведение: Вентилаторът създава своето максимално възможно статично налягане (Pmax), но дебитът пада до 0 m3/h.
• Консумация: Минимален ток. Двигателят „олеква“ и консумацията на енергия пада до най-ниските си нива.

Парадоксът: Защо с повишаване на налягането токът НАМАЛЯВА?

1. По-високо съпротивление = по-малко преместен въздух: Когато затваряте клапата във въздуховода, вие увеличавате налягането в системата, но с това драстично ограничавате обема преминаващ въздух (дебита Q).
2. Турбината върти „празен въздух“: Когато дебитът падне до нула, работното колело спира да засмуква нов въздух отвън. То просто върти с висока скорост уловения вътре въздушен стълб (подобно на центрофуга).
3. Падане на въртящия момент: Тъй като перката вече не тласка нови килограми въздушна маса всяка секунда, съпротивлението срещу въртенето спада.
4. Резултатът за ел. мрежата: По-ниският механичен въртящ момент върху оста кара асинхронния двигател да консумира значително по-малко активна мощност, а оттам токът (I), измерван с ампермера, пада.

Инженерният трик в практиката