Основни методи за изчисляване на въздушен поток (дебит)

1. Изчисляване на дебита на база кратности на обмен

Този метод е най-простият и най-често се използва за обществени, търговски или производствени помещения, където замърсяването е постоянно и се изисква определена скорост на обновяване на въздуха. Кратностите на обмяна показват колко пъти въздухът в помещението трябва да бъде сменен за един час.

Формула:

Необходимият дебит (Q) се изчислява, като се умножи обемът на помещението (V) по препоръчителната кратност на обмена (N):

Където:

• Q – Необходим въздушен поток/дебит (m3/h).

• V – Обем на помещението (Дължина x Ширина x Височина) (m3).

• N – Препоръчителна кратност на обмена (пъти/час).

Пример за кратности (N):

Тип помещение	Препоръчителна кратност (N) (пъти/час)
Офис	2 до 5
Кухня в жилище	10 до 15
Тоалетна/баня	8 до 10
Бояджийска камера	50 до 100 (висока поради ЛОС)

2. Изчисляване на дебита на база брой обитатели

Този метод е особено важен за жилищни и офис сгради, класни стаи и зали, където основен замърсител е въглеродният диоксид (CO2), отделян от хората. Методът цели да осигури определено количество свеж въздух на човек за час, за да се поддържа CO2 под здравословни нива.

Формула:

Дебитът (Q) се изчислява, като се умножи броят на хората (P) по необходимата норма за свеж въздух на човек (L):

Където:

• Q – Необходим въздушен поток/дебит (m3/h).

• P – Брой обитатели в помещението.

• L – Необходима норма за свеж въздух на човек (m3/h на човек).

Пример за норми (L):

Съгласно европейските и световни стандарти, препоръчителната норма за свеж въздух обикновено варира между 20 и 40 m3/h на човек, в зависимост от дейността и плътността на заетост.

3. Изчисляване на дебита на база отстраняване на топлина/влага

В промишлени условия, кухни или помещения с високо топлоотделяне (напр. сървърни зали), основната цел на вентилацията може да бъде отвеждане на излишната топлина или влага. Дебитът се изчислява, за да се поддържа желаната температура.

Формула (за отстраняване на топлина):

Q=Qtotal/(cp x p x DT)

Където:

• Q – Необходим въздушен поток/дебит (m3/s).

• Qtotal – Общо топлоотделяне в помещението (kW).

• cp – Специфичен топлинен капацитет на въздуха (приблизително 1=006 kJ/ (kg x K).

• p – Плътност на въздуха (приблизително 1.2 kg/m3 при нормални условия).

• DT – Допустима разлика между вътрешната и външната температура (°C).

Принцип на проектиране: Избор на максималната стойност

При проектирането на вентилационна система за дадено помещение, инженерите обикновено изчисляват необходимия дебит по всички приложими методи (кратности, хора, топлина/влага). За окончателен дебит на системата се приема най-високата получена стойност.

Qпроектен = max (Qкратности, Qхора, Qтоплина/влага)

Този подход гарантира, че системата ще може да се справи с най-взискателните условия, независимо дали те са причинени от голям брой хора, силно замърсяване или високи топлинни печалби.