Последователно свързване на канални вентилатори: Как се променят дебитът и напорът?

Проектирането на ефективна вентилационна система често ни изправя пред предизвикателството на дългите въздуховодни трасета с високо динамично съпротивление. Когато стандартен единичен вентилатор не може да преодолее падовете на налягане, на помощ идва комбинирането на съоръжения.

Нека разгледаме какво се случва с работната точка при последователно свързване на два канални вентилатора и ще илюстрираме ефекта чрез конкретен пример с популярния модел LKT315B.

Какво е последователно свързване на вентилатори?

Последователно (или серийно) свързване имаме тогава, когато два или повече вентилатора са инсталирани един след друг в рамките на един и същ въздуховод. При този тип конфигурация въздушният поток, изтласкан от първия вентилатор, влиза директно във всмукателната част на втория.

Основно правило в аеродинамиката при серийно свързване:

• Дебитът (Q) остава постоянен (равен на дебита на единичния вентилатор).

• Напорът / Статичното налягане (P) се сумира.

Накратко: Последователното свързване се използва тогава, когато дебитът ни удовлетворява, но системата има голямо съпротивление (дълги трасета, филтри, рекуператори) и ни е необходим по-висок напор.

Пример от практиката: два канални вентилатора LKT315B

Нека разгледаме конкретен казус с два идентични канални вентилатора LKT315B. Да приемем, че индивидуалната работна точка на всеки от тях е 1000 м³/ч при 500 Pa.

Ако ги свържем последователно в една система, теоретичните параметри на общата работна точка ще бъдат:

• Общ дебит на системата: 1000 м³/ч

• Общ напор на системата: 1000 Pa (500 Pa + 500 Pa)

Теория срещу реалност: загуби в практиката

Макар математически сборът да е точно 1000 Pa, в реални инженерни условия нещата стоят малко по-различно. Потокът, излизащ от първия вентилатор, е силно завихрен (турбулентен). Когато този завихрен поток навлезе веднага във втория вентилатор, неговата ефективност спада.

Поради аеродинамични загуби и триене, реалният общ напор обикновено е с 10% до 15% по-нисък от теоретичния сбор. В реална експлоатация при дебит от 1000 м³/ч, системата ще осигури налягане от около 850 – 900 Pa.

Професионални съвети за максимална ефективност

За да минимизирате загубите и да доближите реалните резултати до теоретичния максимум от 1000 Pa, спазвайте следните правила при монтажа:

1. Осигурете право трасе (успокоителен участък): Не свързвайте вентилаторите директно един за друг. Оставете прав въздуховод между тях с дължина поне 3 до 5 пъти диаметъра на тръбата (за LKT315 това са около 1.0 – 1.5 метра). Това позволява на въздушния поток да се ламинира (успокои).

2. Използвайте изправители на потока: Монтирането на специални направляващи лопатки (дифузори) между двете тела значително намалява турбуленцията.

3. Синхронизация на оборотите: Задължително е двата вентилатора да работят с еднаква скорост. Ако единият работи по-бавно, той ще действа като аеродинамична спирачка за другия.

Заключение

Последователното свързване на канални вентилатори като LKT315B е отлично инженерно решение, когато е необходимо преодоляване на високо съпротивление във вентилационната мрежа без увеличаване на габаритите на въздуховодите. С правилно планиране на разстоянията между компонентите, можете да удвоите напорните характеристики на вашата система и да гарантирате чист въздух и оптимален микроклимат.

Екипът на Unisett е на ваше разположение за доставка на канални вентилатори.