Вентилационни системи за печатници

1. Контрол на Летливи Органични Съединения (ЛОС)

Основният здравен и екологичен проблем в печатниците е отделянето на Летливи Органични Съединения (ЛОС) от мастилата, разтворителите за почистване и добавките.

А. Източници на ЛОС

• Мастила и лакове: Особено при конвенционалния (офсетов) печат, мастилата съдържат разтворители, които се изпаряват по време на печат и сушене.

• Овлажняващ разтвор (при офсет): Може да съдържа изопропилов алкохол (IPA) или негови заместители.

• Почистване: Разтворители, използвани за миене на печатарските валове и машини.

Б. Изисквания към вентилацията

1. Локално смукване (МСВ): Печатарските машини, особено зоните за сушене (при UV или IR сушене), трябва да бъдат оборудвани със смукателни козирки или укрития, които улавят ЛОС и праха (пудрата) непосредствено при източника.

2. Общообменна вентилация: Осигурява висок въздухообмен, за да предотврати натрупването на ЛОС и да поддържа концентрацията им под Максимално Допустимите Концентрации (МДК) за работното място.

3. Третиране на изхвърления въздух: Съгласно екологичните нормативи (Наредба № 7 от 2003 г. за ЛОС), ако общите годишни емисии на ЛОС надхвърлят определени прагове, е задължително инсталирането на системи за пречистване на отработения въздух, преди той да бъде изхвърлен в атмосферата. Често използвани методи са:

   • Адсорбция с активен въглен: Улавя ЛОС чрез филтрация.

   • Термично или каталитично окисление: Изгаря ЛОС при висока температура.

2. Технологичен контрол (климатизация)

Контролът на микроклимата е от ключово значение за работата с хартия и печатарски машини.

А. Оптимални параметри (за офсетов печат)

Поддържането на постоянни и стабилни параметри е по-важно от постигането на конкретна точка, тъй като промените водят до деформация на хартията.

Параметър	Препоръчителен Диапазон	Причина
Температура	(около )	Предотвратява изпаряването на овлажняващия разтвор и запазва стабилността на мастилото.
Относителна влажност	(Идеално около )	Критично за хартията. Ниска влажност води до накъдряне и статично електричество; висока влажност – до раздуване и трудно сушене.

Б. Изисквания към приточната вентилация

1. Прецизен контрол: Вентилационните и климатичните агрегати трябва да бъдат високо прецизни и оборудвани със системи за овлажняване (най-често с пара или ултразвукови) и изсушаване (чрез охлаждане).

2. Избягване на течения: Приточният въздух трябва да се подава с ниска скорост и равномерно (обикновено през дифузори, разположени високо), за да не създава течения, които да повлияят на хартията или да разпръснат замърсителите.

3. Филтриране: Приточният въздух трябва да бъде филтриран (минимум клас F7/F9), за да се предотврати внасянето на прах, който би влошил качеството на печата (дефекти по плаката и листа).

4. Енергийна ефективност: Препоръчва се използването на рекуператори на топлина, които да намалят разходите за отопление/охлаждане на големия обем свеж въздух, необходим за разреждане на ЛОС.